Св. цар Борис – Михаил – е бил владетел на Българската държава от 852 до 889 и през 893. Приел е източното православие от Цариградската патриаршия и покръстил едновременно цялото си семейство. Избрал е името на духовния си водач – Михаил III.
Цар Борис отделял голямо внимание на книжовната дейност, подпомагал учениците на св.Кирил и св. Методий след тяхната смърт. След кръщението си открил тайната на християнството и решил да му се отдаде, като постъпи в манастир. След време престолонаследникът му – най-големия му син Владимир-Расате – бил подтикнат към премахване на християнството и възвръщане на езичеството от недоволни боляри. Борис разбрал за бунта и детронирал сина си, като сам се възкачил на чело на държавата. След като овладял положението предал властта в ръцете на най-малкия си син, Симеон, и се оттеглил в манастир, където починал на 2 май 902 г.
Името „Борис” произхожда от „барс” – тигър.