Константин и Елена
Св. Константин е роден през 274 г. в царско семейство, почитащо християнството, макар и непокръстено. По това време се отбивали най-ожесточените гонения срещу християните. Въпреки средата, в която растял, Константин на всякъде виждал чудото на вярата, съзрявал Господ във всяко действие. През 306 година младежът бил провъзгласен за император на Галия и Британия и обявил свобода на изповядването на християнството. През 312 г. предприел въоръжен поход към Рим и след военни действие приел властта над цялата западна Римска Империя. С указ наредил веротърпимост сред поданиците си, като не наложил никому чуждите разбирания. След време под влияние на напора на езичниците започнала война между Запада и Изтока, в която се решила съдбата на Империята. Константин победил и станал единствен император. Въвел търпимостта между религиите по всички земи, преместил столицата над Босфора и дал името си – Константинопол.
Константин искал да окаже чест и да се поклони на мястото, където Исус е бил разпнат. Но счел, че е пролял твърде много кръв и е недостоен за това. Предпочел да изпрати майка си, царица Елена, на която дал богати дарове.
Света Елена раздала на бедните и нуждаещите се милостиня, наредила да бъдат разчистени светилищата, които враговете на християнството затрупали със смет. По нейна воля били построени храмове и църкви. Голямата и цел била да открие кръста, на който е бил разпънат Исус и положила голямо усилие да я достигне. Благодарение на положението си и възможностите си успяла да открие кръста и да го положи в специално изграден сребърен ковчег. Частица от него донесла на сина си, Константин.